Книги: "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт


Ако в един момент се озовете в читателска криза и нямате никакво желание да продължите със сегашното си четиво, сменете книгата. Ако и това не помогне, направо сменете жанра. При мен се получи. През последните три седмици съм се посветил на трилъри като един от тях ми направи силно впечатление.

"Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт за мен беше първи досег до творчеството на автора, но от онези, които бързо ти подсказват, че няма да са последни. 

До Форсайт се добрах съвсем случайно при посещение при родителите на любимата. Оплаках се на баща й, че с Лий Чайлд - друг популярен автор на трилъри, но от САЩ, хич не се разбираме. 

"Чел ли си Форсайт?", попита ме той. 

Поклатих глава, при което той изрови от библиотеката си едно копие на "Денят на Чакала" - издание от "Златната колекция на XX век", която "Труд" разпространяваха преди няколко години. Чудесно издание, между другото, и ви препоръчвам да четете него, ако си го намерите. Бърза справка показа, че има такова и на БАРД, но не съм оптимист с оглед на това колко пъти техни издания са се оказвали в една или друга степен разочароващи. Все пак се надявам в този случай да е различно.

Самата книга започва с разказ за реален опит за убийството на френския президент Шарл дьо Гол в началото на '60-те. Опитът се проваля, а организаторите на атентата от групировката ОАС трябва бързо да се покрият.

Тук историята поема по измислен от автора път. Новият лидер на организацията осъзнава, че единственият шанс дьо Гол да бъде премахнат е да се използва външен човек - наемен убиец, който няма никаква връзка с останалите членове на ОАС, не може да бъде предаден от двойните агенти сред тях и не е в списъците на френските тайни служби. С много усилия е намерен такъв индивид и той е изпратен по петите на най-могъщия човек във Франция по онова време.

От този момент нататък книгата се разделя на два отделния разказа. От едната страна имаме подготовката на убиеца с кодово име "Чакала", който бавно проучва своята цел и възможните места за изпълнение на задачата като същевременно парченце по парченце сглобява сложния план за осъществяване на атентата. От другата имаме един френски детектив, натоварен от властите с тежката задача да предотврати един атентат, за който не се знае абсолютно нищо освен кодовото име на потенциалния извършител.

Думата, с която ми е най-лесно да опиша писането на Форсайт, е "методично". Ясни изречения без излишна украса и без бързане. Авторът пише по същия начин, по който вършат работата си героите му, и лично за мен това се оказа изключително притегателно и удобно за четене. Същевременно съзнавам, че трудно ще се хареса на някои почитатели на... нека я наречем по-абстрактната литература.

Форсайт е достатъчно уверен, за да каже на читателя от самото начало дали атентатът срещу дьо Гол ще бъде успешен или не. Но въпреки това продължаваш да четеш, за да разбереш как точно се стига до развръзката, а пътят е дълъг, разнообразен и увлекателен. 

Авторът ти показва как е действал тогава светът на нелегалните поръчки. Същевременно демонстрира и как сътрудничеството между службите може да се осъществява на чисто човешко, а не формално ниво. Има го, разбира се, и политическия елемент, който понякога е по-скоро пречка.

С лека тъга затворих последната корица на "Денят на Чакала". Без съмнение това е една от най-допадналите ми книги от всички, които минаха през ръцете и очите ми тази година, и ви я препоръчвам без значение какви са жанровите ви предпочитания.

Държа да отбележа, че покрай нея насъбрах воля да довърша и "Труден за убиване" на гореспоменатия Лий Чайлд, която ме мъчеше вече няколко месеца и не на шега я прекръстих на "Трудна за дочитане". Въпреки факта, че последните стотина страници са изпълнени с повече действие и наличието на някои любопитни идеи, първата ми среща с книгите на Чайлд и неговия прословут герой Джак Ричър беше сериозен провал.

В по-голямата си част книгата ми беше мудна и еднообразна. За съжаление дочитането й след "Денят на Чакала" в някаква степен беше още по-сложно, защото осезаемо усетих разликата в писането на двамата автори. А лично на мен Форсайт ми допадна много повече. 

Толкова, че вече смених прочетената книга с "Парламентьорът", пак от него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Книги: "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт

Ако в един момент се озовете в читателска криза и нямате никакво желание да продължите със сегашното си четиво, сменете книгата. Ако и т...