Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE


Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обяснявам на някои от вас какво е AEW и как така е алтернатива на WWE. Шансът вече да сте наясно е голям, но все пак:

All Elite Wrestling (AEW) е нов американска кеч-компания, дело на четиримата кечисти,  споменати по-горе, и финансирана щедро от милиардерското семейство Кхан (Хан?). Първото им PPV шоу - AEW Double or Nothing, даде на кеч феновете обещаното - нещо различно от WWE, при това доставено с високо качество на телевизионната продукция. Добър кеч, шарени образи (!), изненади и запомнящи се моменти. Имаше и своите слабости, но за тях ще говорим по-нататък, в случай, че не се изчистят.

Покрай шоуто ми се прииска да събера на едно място няколко неща, които ми се въртят из главата за AEW и нейното бъдеще по пътя към началото на седмичното им телевизионно шоу през октомври. Дребни неща, но важни за мен като фен, предполагам и за някои от вас, които AEW би трябвало да има предвид, ако иска наистина да бъде алтернатива на WWE, т.е. да не прави същите грешки.

1. Крис Джерико трябва да бъде първият AEW шампион

Тук мненията ще са разнопосочни, но аз лично съм твърдо убеден, че Джерико трябва да победи Hangman Адам Пейдж и да влезе в историята като първия световен шампион.

Ясно е, че Hangman има огромен потенциал и ще бъде граден като една от основните звезди на компанията (и това не се дължи само на факта, че е приятел на Коуди и сие). Но за момента е рано и той е твърде зелен. Най-малкото, не е държал толкова значима титла в друга компания и с нищо не може да допринесе за добавянето на престиж към един новосъздаден колан.

Джерико от друга страна е златното, най-разпознаваемо име в AEW. Човекът, когото масовите кеч-фенове познават, и който би могъл да привлече интереса им към компанията. Особено ако носи световната й титла. Още повече, че Джерико е неколкократен световен шампион в WWE и името му ще легитимира новия колан. Времето на Hangman ще дойде, но поне след няколко месеца, ако не и повече. Това ни води до следващата задача...

2. За световната титла трябва да се борят най-големите звезди

Едно от нещата, които истински ме дразнят през последните години в WWE, е когато двете световни титли биват избутвани надолу в карда на някое шоу, а в main event-а е някой "специален" мач, често с part timer-и и/или Роман "Винс-го-обича" Рейнс.

Световната титла е Светия граал във всяка една кеч-компания. Това е голямата награда, по-значима от всяка междуличностна вражда. С оглед на това, че титлата на AEW е нова, тя се нуждае от това да й бъде изградена значимост. Този блясък ще дойде от хората, които първи се впуснат в борба за нея.

Към момента в AEW се очертава доста прилична група от main eventer-и - Кени Омега, Крис Джерико, Джон Моксли, Адам Пейдж (най-зелен) и Коуди (когато реши). Четирима от тях - бивши световни шампиони. Това ще е достатъчно за първите няколко месеца за борба около титлата. Важното обаче е най-големите мачове в компанията да са за колана и да са с main event на големите шоута.

По всяко време в борбата за титлата могат да бъдат замесени Pentagon Jr. (при нужда и когато вече не е нужен в отборната дивизия), MJF (много зелен, въпреки очевидния талант да е противен) и PAC (ако изобщо някога му оправят визата).

Защо не споменавам хора от WWE? Защото...

3. AEW не трябва да приютява всеки напуснал WWE кечист

С други думи, не трябва да се превръща в TNA. Ясно е, че не малка част от огромния ростър на WWE в момента са хора с много по-голям потенциал, от това, за което ги използват при сегашната политика на компанията. Но ако те бъдат уволнени/напуснат и AEW ги наеме - не 30 души, а дори само четирима-петима, новата компания рискува да си лепне стигмата на място, в което работят "WWE rejects". 

За момента това не се усеща, даже напротив - ростърът на AEW може да не изглежда особено впечатляващ на масата фенове, защото много малка част от кечистите в него са минавали през WWE. А и двамата големи, дошли от компанията на семейство Макмеън - Джерико и Моксли - са в AEW не защото WWE не иска да ги използва и умишлено ги е изгонила, дори напротив (както стана ясно от подкаста на Джерико с Моксли/Амброуз, Винс определено не е искал да пуска втория).

Така че нагласата "Искам кечистът X да напусне WWE и да отиде в AEW" трябва да бъде изоставена от феновете. Това не е универсална панацея и в един момент ще нанесе повече вреди на новата компания, отколкото ползи.

4. AEW на моменти се усеща като "freak show" и трябва някак да изчисти това

Вече на няколко места видях при текстове за АЕW със снимки на Sonny Kiss - хомосексуален кечист, чиито външен вид определено е провокативен. Освен него, в Casino Battle Royal-a на AEW Double or Nothing видяхме още кечист с два ампутирани крака, мъж с наднормено тегло, малък човек, а ако сте гледали The Road to Double or Nothing сериите в YouTube (много добре продуцирани) знаете, че има и двама кечисти, вкарани донякъде заради тъжната им житейска история. 

В опита си да се представят като включваща и либерална компания, AEW рискуват да отблъснат някои по-консервативни фенове и по-лошото - да привлекат вниманието на масовите медии не с истински ценното в продукта си, а с по-различните, "шокиращи" лица. 

Така ако AEW не внимават, този шарен откъм gimmick-и ростър може да се превърне в галерия от чудатости и отново причина за негативи, вместо позитиви. Вместо да бъдат приети от феновете, тези кечисти има шанса да бъдат отхвърлени, просто защото много от тях изведнъж биват предложени на публика, която може би не е готова за това. Т.е. цялата концепция за инклузивността може да подейства в обратна посока.

Това, че човекът X има нещо различно и уникално във физически, сексуален или психологически аспект, за разлика от повечето кечисти на пазара, не означава, че задължително е добър и трябва да получи договор. Нека си спомним The Great Khali, да се слави неговото име, като пример за това.

5. Логика в буукинга

Ох, колко ми липсва това в WWE в момента... Ясно е, че без телевизионно шоу, първите няколко големи шоута/PPV-та на AEW ще имат мачове със случаен елемент в тях. Но това не означава, че и там не може да има последователност и логика. След Double or Nothing следващият мач на MJF може да е както с Jungle Boy, така и с Jimmy Havoc, например. От сблъсъците в Casino Battle Royal-a също могат да излязат няколко 1-vs-1 мача.

При липсата на TV шоу е трудно да се градят мачове и разказват истории, но не е невъзможно това да става в самите PPV (с малко YouTube помощ). ROH е чудесен пример, защото го правиха години наред. А Коуди, Young Bucks и компания определено знаят как се разказва история дори без телевизионно шоу, а направо в самия мач - още си спомням как Мат Джаксън крещи на Кени да му направи One Winged Angel докато братята бяха по средата на спора между Омега и Коуди кой да ръководи Bullet Club. Невероятен детайл, който развива история и, както личи, оставя спомен. Вече видяхме нещо такова и в Cody vs. Dustin Rhodes, но не всеки мач ще е между братя.

***

Като цяло съм голям оптимист за AEW. Имат парите, имат идеите, правят неща, които одобрявам (да дават на кечистите да бъдат себе си и не едни и същи сценаристи да пишат всички промота, например). Въпросът е да спечелят и масовата публика, защото хардкор кеч-феновете може и да не са достатъчни, за да излезе на плюс един толкова скъп проект.

А и е някак вдъхновяващо да видиш, че някой се опитва да промени статуквото в този странен развлекателен бизнес, който харесваме и за който си мислехме, че все повече ще попада под гигантската сянка на WWE. Не, слънце има. Чуйте реакциите на публиката в Double or Nothing и живото й поведение като цяло и ще го видите.

P.S. Докато подготвях текста осъзнах, че доста бих искал да гледам Omega vs. Moxley vs. Jericho в троен мач. И да, трябва да е за титлата.

Комикси: "Jack Eridon: Вуду"



"Беличка коса, червени очила,
без ръкавица главата ти ще отнеса."


Срам ме е! Срам ме е, драги бирохолици, че адаптирах текст на стара чалга, който незнайно защо е останал в главата ми, за да ви привлека вниманието ви към новото приключение на Джак Еридън. Ама вижте как хубаво приляга! Като огромен, син демонски юмрук в лицето на пишман наемник.

Графичната новела "Jack Eridon: Вуду" на Константин Витков-Титис кацна по книжарниците през април. Така както природата се събужда за живот, разни други неща правят същото в комикса, но знаем, че мразя спойлерите - надявам се и вие, така че ще си трая. То заглавието на графичната новела казва достатъчно.

За тези от вас, които не са запознати, творението на Титис - Джак Еридън, е частен детектив, живеещ в едно недалечно, но и не особено приятно бъдеще. Той няма кой знае колко приятели, но същевременно и грижите му не са много. Освен в някои по-напрегнати ситуации, когато се струпват една след друга. Основният "проблем" в живота му е фактът, че всъщност в него се крие един огромен син демон със слабост към разчленяване на човешки тела.

Прилича ли ви на един сърдит телевизионен водещ?

Това е едновременно благословия и проклятие, както ни учат уважаемите доктори Хенри Джекил и Брус Банър. Еридън обаче може да контролира своята тъмна половина с помощта на специална ръкавица, създадена от покойния му баща.

Това обаче не касае рицарят Зигфрид (не вдигайте вежди, зад рицарството му има чудесна история, разказана в самостоятелния комикс "Jack Eridon: Песен за Зигфрид"). Той е решен да елиминира демона, а с него и Джак, като за целта се е сдобил с нова помощ.

Но, както казахме, грижите в живота на частния детектив/демон идват накуп. В случая той сам е виновен за по-голямата неприятност - изпълнявайки една особена поръчка, Джак без да иска задвижва сили, с каквито дори специален индивид като него (да се разбира "демон") не се е сблъсквал.

Резултатът е 144-странична графична новела, която отново е изцяло Made in Bulgaria. Историята, рисунките и туша са на Титис, а Соня Анастасова отново улавя правилните мрачни нюанси, за да даде "живот" на персонажите.

"Вуду" обогатява света на Джак Еридън, който Титис показа преди година с първата графична новела - "Jack Eridon: Крадецът на спомени", и която чудесно беше допълнена от страничния "Песен за Зигфрид". Добавя още един свръхестествен елемент към митологията, развива героите (някои повече от други) и посява семена за следващи истории, при това без да стои незавършено като самостоятелна история.

Джак. Тютюнопушенето може да навреди на вашето здраве. Например, може да доведе до това да не можете да правите снимки на фокус. Макар при мен причината да е обикновена фотографска некадърност.

Имам своите дребни забележки, но вече имах приятната възможност да ги споделя на автора, защото все пак feedback-ът е важен. Хубавото е, че този създаден в България комиксов свят има потенциала да се разраства все повече. Очевидно е, че има идеи накъде да върви. Както ще видите от рисунките на гост-художниците отзад, има кой да рисува и странични истории, ако се стигне до още такива (личен фаворит сред бонус арта ми е рисунката на Георги Георгиев). А може би не знаете, но първата новела - "Jack Eridon: Крадецът на спомени", вече е в каталога и на най-големият американски разпространител на комикси, което си е "УАУ!". Уау, бе!

Ако харесвате комикси като мен, ви препоръчвам "Крадецът на спомени", "Песен за Зигфрид" и "Вуду" да се четат в този си ред, за да не ви убегне някой елемент от цялостната картина. Сега остава да чакаме следващия, а Титис да запази плашещата си продуктивност с молива.

Издателство: "Студио Артлайн"
Брой страници: 144
Хартия: приятно мазна, мирише секси

Пет неща относно AEW - алтернативата на WWE

Виновен съм за това, че не съм писал достатъчно за Коуди (Роудс), Кени Омега и The Young Bucks. Ако бях, сега нямаше да се налага да обя...